Д-р Кенет Валпи е научен сътрудник в Оксфордския център за Хинду изследвания и е преподавател в различни университети в Европа, Северна Америка и Азия.
Mahabharata.bg: “Махабахарата” е предмет на постоянен интерес от страна на учени, изследователи, критици и читатели. Какво интересно намирате вие в нея?
Д-р Кенет Валпи: “Махабахарата” е много специална книга. Тя е най-дългото епично произведение в света и казват, че е осем пъти по-дълга от “Илиада” и “Одисея” взети заедно. “Махабахарата” е литературна творба, но и нещо далеч повече от литература. В нея има история. “Маха” в “Махабхарата” означава велика. Величието идва от многопластовата история. В “Махабахарата” имаме както човешки, така и космичен аспект; представяне на древния конфликт между доброто и злото и дълбочина на характерите – никой не е изцяло добър или лош. “Махабахарата” разглежда по драматичен начин основните въпроси свързани с човешката идентичност и природа. Читателят е погълнат от историята не просто като от обикновен роман, той има желанието да се връща отново и отново към нея. Това я характеризира като класическа литература.
Mahabharata.bg: “Махабахарата” се определя и като литературен, и като философски шедьовър. Каква е причината за това?
Д-р Кенет Валпи: Един от уникалните аспекти на “Махабахарата” е точно тази комбинация от литература и философия. Като литературна творба в нея има драматизъм, герои, личности, които преминават през изпитания и трудности. Като философска творба в много от частите си тя е дидактична, тоест има поучителна цел. Цел свързана с извисяването на човешкия дух. Както вече споменах, “Махабахарата” представя борбата между доброто и злото, тоест какво е правилно (правилните действия и начин на живот се наричат “дхарма”) и какво – не е. Много интересна тема. Също така философията в “Махабахарата” е многопластова. Понякога тя се отнася до йога, друг път до космология, метафизика, “нити” или практичността, а понякога е свързана с политиката.
Mahabharata.bg: Защо “Махабахарата” е така актуална и днес?
Д-р Кенет Валпи: “Махабахарата” е актуална и днес, защото човешката природа не се променя драстично с времето. В момента можем да видим много външни промени – глобализация, технологии, модерна представа за света, но като хора, ние се сблъскваме със същите проблеми. Един от тях е смъртта, например. Въпросът дали сме телата си или нещо по-висше, остава актуален за всеки един от нас и сега, независимо от времето. Наличието на такива теми в “Махабхарата” я прави привличаща и непреходна и до днес.
Mahabharata.bg: Какво бихте казали на тези, които ще прочетат “Махабхарата” за първи път?
Д-р Кенет Валпи: Първо бих им препоръчал да са търпеливи (усмихва се), защото ще срещнат имена на санскрит и различни концепции, които първоначално могат да са трудни за възприемане. Но със сигурност ще бъдат възнаградени, ако проявят търпение. Четейки ще бъдат привлечени в история и в свят, които ще придадат по-дълбок смисъл на живот им.
Mahabharata.bg: Какво е “Бхагавад гита”?
Д-р Кенет Валпи: “Бхагавад гита” е един много известен момент от “Махабхарата”, който е част от важен епизод в историята. Войната между потомциите на династията Бхарата (Кауравите и Пандавите) предстои да започне и тогава един от главните герои – Арджуна, изпитва емоционален срив. Въпреки, че е велик воин, той отказва да се бие. Арджуна е дълбоко морален персонаж, който иска да разбере по-дълбокия смисъл на всичко, което се случва. На бойното поле на Курукшетра, преди началото на битката, той се обръща за съвет към своя приятел и колесничар, Кришна. “Бхагавад гита” е този разговор. В него Кришна описва различните видове йога и се разкрива като йогешвара - господарят на йога, който се намира в сърцето на всеки. Това прави “Бхагавад гита” особено важна като теистично обяснение за йога, в разрез с популярните в момента физически аспекти на йога. “Бхагавад гита” е съставена от 700 стиха в 18 глави и е считана за главен източник на по-висша, духовна истина. Някой твърдят, че тя е основата на духовната наука.
Mahabharata.bg: Каква е същността на тази духовна наука?
Д-р Кенет Валпи: Есенцията на “Бхагавад гита” е моментът, в който Кришна казва на Арджуна да преосмисли своите действия. За да постигне освобождение и разбере истинската си същност, не само като човек, но и като трансцендентен дух, той трябва да трансформира съзнанието си в съзнание за Кришна – реализирането на връзката между душата и Свръхдушата, между “атма” и “Параматма”. Кришна учи Арджуна как да извършва всичко в настроение на служене към Върховния дух. Както един преводач на “Бхагавад гита” бе казал: „…по този начин човек става йоги, атлет в духа“.