Рецензии

С навлизането ни в третото хилядолетие Махабхарата е интригуваща, ценна и забележителна спътница. Истините ѝ са неопровержими, уместността ѝ е неоспорима, а непреходността ѝ е абсолютна.

Дхарма успешно улавя настроението и величието на един богат и древен епос, като междувременно отдава дължимото на критичните елементи в комплексната история…

Добре съставена сага, която ще бъде оценена от западните читатели и която достойно служи да въведе новото поколение в богатото духовно, културно и историческо наследство на Индия. Изключително препоръчителна.

Рядко се случва, ако въобще някога се е случвало, древен епос да бъде по подобен начин посрещнат като бестселър… Повествованието тече с лекота, завладяващо и без да прави компромис с високия стил и изказ. Всяка частица от визуалната образност е по-впечатляваща от всичко, постигнато в кинематографичните издания.

Каквото съществува в този епос в сферата на етиката, благосъстоянието, удоволствието и освобождението, може да се открие и другаде; но каквото не съществува тук, няма да намерите никъде другаде.

Въпреки, че в Махабхарата присъстват детайлни описания на битки, те не са същността на историята. В текста не присъства описание на времето, в което Пандавите се наслаждават на богатството, което са си върнали след кървавия океан на битката.

Вместо това, историята разказва как победоносните братя изоставят спечеленото след битката при Курукшетра и поемат по пътя на отречението към блаженните сфери на вечността. Това е крайното заключение на Епоса, предназначено за Човечеството.

Бхагавад Гита е перлата в короната на тази велика творба.

В този епос е описана древната история на света.

Препоръчвам на тези, които не са прочели книгата да го направят.

Докато ви говоря за Махабхарата е просто невъзможно да ви представя всички възвишени и величествени характери на могъщи герои, описани от гения на Вяса.

Вътрешните конфликти у богобоязливия немощен, стар и сляп Цар Дхритаращра, разкъсващи го между праведността и бащината обич; величественият характер на стареца Бхишма; благородната и добродетелна природа на Цар Юдхищхира, както и на останалите четирима братя Пандави, толкова устойчиви в своята преданост и вярност; несравнимия характер на Кришна, ненадминат в мъдростта си; и не по-малко възхитителните характери на жените – величествената Царица Гандхари, любящата майка Кунти, вечно-отдадената и изстрадала Драупади – тези и стотици други характери от този Епос, както и от Рамаяна, са били ценно наследство на целия индуски свят в последните няколко хиляди години.

Те са формирали начина на мислене на индусите, техния морал и етически идеи. Рамаяна и Махабхарата са двете енциклопедии на древния арийски живот и мъдрост, които представят съвършенната цивилизация към която човечеството трябва да се стреми в бъдеще.

Махабхарата е съкровищница, в която можем да открием всички материални и духовни ценности.

Махабхарата представлява не просто художествено произведение, а самата действителност такава, каквато е. Между текста на епоса и реалния свят няма граници. Дори и при рецитация, Махабхарата въздейства не като носител на драматична измислица или художествен разказ, плод на богато въображение, а като носител на истинско проникновение.

И съвсем не е случайно, че това проникновение, или по-скоро поредица проникновения, са ни представени в контекста на тежки дилеми и безнадеждно отчайващи, двусмислени ситуации.

Дори и на хиляди години Махабхарата, ни дава интуитивно и дълбоко прозрение за настоящето.