Арджуна не виждаше изход от положението. Кауравите явно бяха решени да унищожат и него, и армията му. Въпреки всичко, той не чувстваше желание да се сражава. Нито пък му се струваше правилно. Въпреки това неговите аргументи не бяха приети от Кришна. Какъв бе дългът му сега? Имаше само една личност, способна да му помогне. Той вдигна поглед към Кришна, който бе седнал спокойно, а облечените му в ръкавици длани държаха юздите. Единствено с негова помощ Арджуна и братята му бяха оцелели през толкова много трудности. Кришна без съмнение бе най-мъдрият от всички. Той щеше да знае какво трябва да бъде направено.
Като реши да последва всеки съвет, който би му дал Кришна, Арджуна каза: „О, Кришна, объркан съм относно дълга си и изгубих цялото си самообладание поради сърдечна слабост. Навярно са ме обзели свидливи себични съображения, но съм неспособен да ги преодолея. В бедата си те умолявам, смили се и ми кажи кое ще бъде най-добро за мен. Сега аз съм твой ученик и душа, отдадена на тебе. Моля те, напътствай ме. Не виждам как да превъзмогна тази скръб. Дори да спечеля процъфтяващо царство, равно на рая на боговете, това не би уталожило скръбта ми. О, Говинда, аз няма да се сражавам.“
Арджуна замълча. Сега зависеше изцяло от Кришна. От другата страна на бойното поле, Бхишма наблюдаваше с интерес самотната колесница на Арджуна насред двете армии. Защо той не бе на мястото си? И сякаш се бе свлякъл в колесницата си. Нещо ставаше между него и Кришна. Бхишма вдигна длан, за да спре войските си. Нима Кришна обмисляше някакъв последен отчаян опит да постигне мир на самото полесражение? Очевидно не. Раковините вече бяха прозвучали, сигнализирайки началото на битката. Но каквото и да вършеше Кришна, Бхишма искаше да го уважи. Той реши да изчака, докато колесницата на Арджуна отново се оттегли в позиция, преди да даде заповед за атака. Юдхищхира също бе задържал армията си, така че нямаше нужда от неотложни действия.
Сега Кришна се усмихна още по-широко, поласкан от това, че Арджуна, скъпият му приятел, бе готов да го приеме за учител и наставник. Като вдигна дланта си в благословия, той каза: „Въпреки че цитираш думи от писанията, ти все пак тъгуваш за нещо, за което не си заслужава да се скърби. Мъдрите хора не оплакват нито живите, нито мъртвите. И ти, и аз, и всички събрани тук кшатрии винаги сме съществували и винаги ще продължим да съществуваме. Ние сме вечни души, преминаващи от едно тяло в друго. Дори в този живот наблюдаваме как тялото се променя, но личността си остава същата. По подобен начин и когато дойде смъртта, ще получим ново тяло. Един себеовладян човек не се обърква от тези промени.“
Коленичил в нозете на Кришна, Арджуна усети незабавно облекчение. Кришна бе проникнал до същината на въпроса, както винаги. Арджуна продължи да го слуша с внимание: „О, сине на Кунти, щастието и мъката постоянно идват и си отиват, като зимата и лятото. Те възникват единствено от сетивните възприятия, Бхарата, и човек трябва да ги понася, без да се смущава от тях. Който е способен на подобно търпение, е достоен за освобождение от всички страдания. Великите пророци, познаващи истината, след внимателно изследване са стигнали до заключението, че душата и духовното битие са неизменни, докато временното материално тяло е ограничено и няма никаква истинна основа. Душата прониква тялото и е неунищожима. Никой не може да унищожи неизмеримата и вечна душа, но за тялото е сигурно, че ще загине. Затова сражавай се, без да ти е жал за телата на близките ти, о, Арджуна.“
Арджуна много добре разбираше за какво говори Кришна. Душата без съмнение бе вечна; но нима това бе аргумент да се извърши убийство? Смъртта и последвалото я прераждане са болезнени изживявания за душата.
Изпълнен с обич към Арджуна и разбирайки съмненията му, Кришна добави: „Нито който мисли че живото същество е убиец, нито който мисли, че то може да бъде убито, наистина разбират, защото душата нито убива, нито бива убивана. За душата никога няма нито смърт, нито раждане. Несътворена, неродена и вечна, тя не загива, когато тялото бъде убито. Като знаеш това, как би могъл изобщо някога да причиниш смъртта на някого? Истината е, че след края на тялото душата получава ново тяло, точно както човек си облича нова дреха, след като е захвърлил старата.“
Арджуна разбираше желанието на Кришна да го увери, че скъпите му близки няма да изгубят нищо. Унищожавайки телата им, Арджуна щеше да ги освободи от болката и страданието на настоящата им карма, а после щяха да получат ново начало в по-добри тела и навярно в по-висши сфери. Но Арджуна се тревожеше за божествените оръжия, които щеше да използва, страхувайки се, че те някак биха могли да навредят дори на душата.
Кришна отговори на това съмнение: „Не съществува оръжие, било то огън, ураган или вода, способно да нарани или посече душата. Тя е неизменна и непроницаема за всички материални въздействия. Ведите описват душата като невидима, невъобразима и непроменима. Тялото е просто външната дреха на неунищожимата душа.“
Арджуна мълчеше. Макар да знаеше, че Бхишма и Дрона са вечни души, той все пак скърбеше при мисълта за смъртта им. Кришна вече му бе казал, че подобни нещастия са неизбежни и трябва да бъдат понасяни, но това не беше лесно.
Кришна се усмихна с обич на своя приятел: „Дори да вярваш, че аз-ът не е различен от тялото, пак нямаш причина да тъгуваш, силноръки. Тялото е материя, а физическите обекти винаги се създават и рушат. Кой мъдър човек скърби за неизбежните промени на материята, причинени от времето? В каквото и да вярваш, въздействието на времето не може да се спре. Смъртта следва раждането, а раждането на свой ред следва смъртта. Просто изпълнявай дълга си без негодуване, тъй като не можеш да измениш хода на времето, което в крайна сметка донася смърт за всички.“
Арджуна размисляше над думите на Кришна. Трудно бе да се проумее съществуването на душата. Ясно бе, че тя е безсмъртна и неунищожима, но истинската ѝ природа си оставаше загадка.
Без да прави пауза, Кришна завърши своите наставления за душата: „Онези, които познават душата, я считат за удивителна. Ведите я описват като изумителна. Но дори хората, които са чули всички тези описания на душата, въпреки това не успяват да я проумеят. Все пак, потомъко на Бхарата, тя никога не може да бъде убита. Затова, откажи се от тази безполезна скръб по своите близки.“
Кришна смени подхода си и започна да говори за страха на Арджуна, че би бил замърсен от грях, ако убие възрастните си роднини: „Ти си кшатрия, Арджуна, така че твой върховен дълг е да се сражаваш според религиозните принципи. Не се колебай. По-скоро използвай тази възможност, защото тя ти отваря вратите към по-висше съществуване. Не се ли сражаваш, ще си навлечеш грях, тъй като не изпълняваш дълга си. Така ще изгубиш доброто си име. Ще се опозориш, а за един почитан човек безчестието е по-лошо от смърт. Никой няма да си каже, че си се оттеглил от боя от състрадание. Ще си помислят, че си избягал от страх и ще престанат да те уважават. Нима би могло да има нещо по-болезнено от това?“
Като чу да поставят под съмнение верността към воинския му дълг, Арджуна се раздвижи неспокойно. Мисълта, че би могъл да постъпва греховно, бе болезнена, а мисълта за загубата на доброто му име бе просто нетърпима. Кришна продължи:
„В тази битка има две възможности: или ще паднеш убит и така ще постигнеш небесата, или ще победиш враговете си и ще спечелиш земята. Затова, сражавай се с твърда решителност. Такова е и моето желание. О, Партха, сражавай се, защото това е твой дълг, сражавай се без мисъл за щастие или нещастие, за печалба или загуба, за победа или поражение. Така никога няма да извършиш грях.“
Арджуна усещаше как сърцето му се разтваря да пие напътствията на Кришна. Кришна бе разсеял напълно страховете му, че ако се бие, ще извърши грях и ще страда. Всъщност греховно би било да не се сражава.
„Разказах ти някои основни истини за душата, о, сине на Кунти. Послушай, сега ще ти обясня за дейностите без стремеж към резултата, тъй като те освобождават от кармичните последици. Това е пътят на освобождението. Стъпил ли си веднъж на него, няма никога вече да пропаднеш отново в бездната на материалното битие. Онези, които са на този път, желаят единствено да служат на Бога и са решителни в изпълнението на религиозните си задължения. Тези, които търсят светско щастие обаче, непрестанно биват побеждавани от различни изкушения.
Единствено неинтелигентните хора са привлечени от онези части на Ведите, в които се говори за материално щастие. Жадувайки за сетивни удоволствия, разкош и власт, такива хора си мислят, че няма нищо друго в живота. Объркани от подобни желания, те са неспособни да съсредоточат ума си в йогийски практики. Не се оставяй да бъдеш привлечен от нищо в този свят, о, Партха. Освободи се от всички двойнствености на щастие и страдание. Установен в себето, изостави тревогата си за материална печалба и сигурност.“
Арджуна осъзна, че аргументите, които бе изложил, се отнасяха единствено до материалното щастие. Въпреки че бе говорил, позовавайки се на силата на ведическата нравственост, ясно бе, че не бе разбрал в пълнота Ведите и крайната им цел. Имаше по-висши принципи и истини. Кришна продължаваше да ги разяснява:
„Ведите дават напътствия за постигане на материално щастие, Арджуна, но в наставленията им има и по-дълбок смисъл. Онзи, който познава този смисъл, може да осъществи всичките си желания, без да ги преследва едно по едно, точно както човек, стигнал до голямата река, не се нуждае повече от кладенци и езера. Най-великата цел в живота се постига като действаш без желание за резултатите от дейността, а просто защото е твой дълг да направиш нещо. По такъв начин можеш да се установиш в йога без привързаност към успех или провал в действията си и така няма да бъдеш засегнат от грях. Дори последиците от миналата ти карма ще бъдат унищожени чрез такива действия. Тогава ще можеш да постигнеш върховното местоназначение, дивната обител на Бога, и завинаги да се освободиш от кръга на раждането и смъртта. Когато вече не те привличат обещанията за материална наслада, дадени от Ведите, и останеш удовлетворен единствено в себето, тогава ще пребъдваш в божествено съзнание, което води до вечно освобождение.“
Арджуна попита: „Как можем да разберем, че някой е в божествено съзнание, о, Кришна? Какви са признаците у такъв човек?“
„Такъв човек не се наслаждава на сетивни удоволствия, о, Партха. Той вкусва вътрешната си сладост. Никакви нещастия не го притесняват, нито пък каквото и да било земно щастие. Лишен от привързаност, страх и гняв, той е винаги настрана от двойнственостите в този свят. Сетивата му са под пълен контрол, макар все още да изпитва сетивни желания. Умът му е съсредоточен в Бога и е винаги умиротворен. Не се занимава с обектите на сетивно наслаждение, които могат да отнесат ума дори на опитен йоги и така остава свободен от всякакви материални заблуди. Поради този себеконтрол, интелигентността му е несмущавана и той е винаги спокоен. О, Арджуна, онзи, чийто сетива не са под контрол, никога не е спокоен. Как би могъл тогава изобщо да постигне щастие?“
Арджуна бе объркан. Кришна препоръчваше йога, себеконтрол и умиротворение, а в същото време искаше от него да се сражава. Къде бе съвместимостта между двете? „О, Кешава, защо искаш от мен да участвам в тази ужасна война, щом считаш, че йога и непривързаността са по-добри? Несъмнено воюването изисква като мотивация желанието за победа. Объркан съм от напътствията ти. Моля те, кажи ми ясно какво ще е най-благотворно за мен?“
„О, безгрешни Арджуна, има две пътеки на освобождението. Едната включва отречение и търсене на познание, а другата — действие без материални желания. Човек не може да постигне съвършенство само чрез отречение, защото просто като спре да действа, той не се освобождава непременно от кармичните последици. Подтикван от природата си, човек е принуден да действа във всеки един миг, дори дейността да е само в ума му. Да се отдръпнат сетивата, като същевременно се позволява на ума да мисли за сетивни наслади, е безсмислено, Арджуна. Това е просто преструвка на йога. Много по-добре е човек да използва интелигентността си, за да овладее сетивата, като същевременно действа без привързаност.“
Арджуна се замисли за своя случай. Дори да се откаже от битката и да остане настрана, умът му все пак щеше да действа. Той неминуемо щеше да продължи да мисли за Дурьодхана и порочните му постъпки, и за това как на Юдхищхира му бе отнето царството. Тези мисли рано или късно щяха да го подтикнат към действие — да вдигне оръжие и да се сражава. Но как би могъл човек да се сражава без привързаност?
„Дейността трябва да се върши като жертва към Вишну, о, сине на Кунти. Това се нарича действие без привързаност. Всяко друго действие води до обвързване в този свят. Затова, действай единствено за негово удовлетворение. Чрез подобно жертвоприношение човек може да постигне всичко нужно в живота, като същевременно напредва духовно. Само онзи, който е напълно себеудовлетворен, няма нужда да извършва такава работа.“
Арджуна се замисли дали би могъл да бъде себеудовлетворен. Той вече имаше някаква опитност в йога и медитация. Нима наистина се налагаше да извършва дейности?
Кришна се усмихна: „Истински непривързаният човек не вижда причина да действа, но не вижда причина и да остава бездеен. Той изпълнява дейностите си единствено от чувство за дълг, без никакво желание за резултатите. Действайки по този начин, той накрая постига Върховния. Освен това показва верния път за останалите, защото каквото върши великият човек, обикновените хора го следват.“
Кришна мислеше за положението на Арджуна в обществото. Той бе високо ценен като водач и герой. Ако изоставеше задълженията си, дори да се допусне, че имаше възможността да го направи, тогава неподготвени хора биха му подражавали. Кришна напомни на Арджуна за прославения цар Джанака. Макар да бе всепризнат за дълбоко духовен човек, винаги пребиваващ в медитация върху Бога, Джанака въпреки всичко бе продължавал да изпълнява царските си задължения.