Пандавите са отпратени 2

На следващия ден във Варанавата имаше фестивал. Кунти раздаваше храна и богатства на брамините и много бедни хора дойдоха в къщата на Пандавите да просят за милостиня. Такава бе подредбата на Провидението, че пристигна и жена от горско племе с петимата си сина. Прислужниците, на които Кунти бе възложила да раздават храна, настаниха жената и синовете ѝ и им донесоха ядене и много вино. Те постепенно се напиха и заспаха, където се бяха хранили. Тъй като слугите не успяха да ги събудят, решиха да ги оставят там, където са за през нощта, без Пандавите да знаят за това.

С падането на нощта навън се изви буря. Пандавите седяха заедно в стаята си, докато се увериха, че Пурочана, който живееше в стаята точно до вратата, е заспал. Тогава Юдхищхира каза на Бхима да подпали къщата. Бхима взе една факла и запали вратата, както и още няколко места, докато братята му и Кунти си проправяха път през тунела. После бързо ги последва, защото само за мигове цялата къща бе в пламъци.

Дочули рева на пожара, жителите на Варанавата излязоха навън и с ужас видяха пламтящата къща. Всички знаеха за съперничеството между Дурьодхана и Пандавите и незабавно разбраха какво се е случило. „Това несъмнено е дело на Дурьодхана“, казаха. „Той е наредила на порочния си министър да убие невинните и нищо неподозиращи синове на Панду. Позор за този зъл човек, чието разбиране е толкова опорочено!“

Ридаещите хора обградиха горящата къща и останаха там цялата нощ. На сутринта обляха с вода въглените и като претърсиха руините, откриха останките на Пурочана и на жената с петимата ѝ сина. Като мислеха Пандавите за мъртви, те заплакаха в скръбни укори към Дурьодхана и неговия баща. Някои порицаваха дори Бхишма, Дрона и останалите възрастни Куру, че са допуснали такова ужасяващо нещо.

Миньорът, който беше сред тълпата, се убеди, че претърсващите не бяха открили тунела. Така никой във Варанавата дори не подозираше, че Пандавите са живи, и че в това време си проправяха път през джунглата. Градските управници изпратиха вестоносци в Хастинапура с новината за смъртта на Пандавите.

Когато Дхритаращра изслуша вестоносците, той завика от скръб: „Уви! Моят брат Панду умря още веднъж днес, тъй като храбрите му синове и тяхната славна майка са мъртви! О, жестока съдба! Как да продължа да живея без милите си племенници?“

Дхритаращра заповяда на дворцовите брамини да заминат незабавно за Варанавата и да изпълнят посмъртните ритуали за Кунти и синовете ѝ. Заедно с Бхишма, Дрона, Крипа и останалите старейшини, царят излезе на Ганг, за да принесе свещена вода за заминалите души. Докато стояха насред реката, те плачеха и викаха: „О, Юдхищхира! О, Бхима! О, Арджуна!“ Други зовяха имената на Кунти и на близнаците. Хиляди скръбни граждани излязоха от Хастинапура да поднесат възлияния. Ридания и вопли изпълваха въздуха. Бхишма страдаше особено дълбоко, припомняйки си младите принцове, които му бяха като синове. Единствен Видура не скърбеше, защото знаеше истината. Но той не я сподели с никого. Не рискува да я съобщи дори на Бхишма, който винаги бе лоялен към царя и Хастинапура.

Следващ откъс

Бхагавад Гита