В града Кунти бе видяла синовете ѝ да се връщат без Бхима. Останалите принцове бяха изненадани, че той вече не е там, предполагайки, че е тръгнал преди тях. Дурьодхана и Духшасана се преструваха на загрижени, но тайно се радваха, мислейки Бхима за мъртъв.
Добродетелният ум на Юдхищхира вярваше, че всички са също толкова искрени като него. Без да подозира нищо, той каза на майка си: „Търсихме Бхима из градините и в двореца, викахме го из горите. Накрая решихме, че сигурно вече е тръгнал напред.“
Юдхищхира се уплаши. Ами ако Бхима бе убит! Кунти споделяше страховете му и го помоли отново да се върне при двореца с братята си да го потърси. Когато младежите тръгнаха, тя повика Видура и му каза: „Мъдрецо, боя се за Бхима. Той не си дойде с останалите. Често съм виждала злокобен блясък в очите на Дурьодхана. Знам, че е изпълнен с ненавист към Бхима. Да не би да го е убил…?!“
Кунти се надяваше Видура да я утеши. Думите му винаги бяха премислени и успокояващи. Видура не я разочарова. Той отговори: „Недей да мислиш така, благородна. Великият риши Вясадева предрече, че синовете ти ще имат дълъг живот. Думите му не може да са лъжа. Нито пък тези на боговете, които предсказаха славно бъдеще на момчетата ти.“
Въпреки това Видура помнеше поличбите, съпътствали раждането на Дурьодхана. Той предупреди Кунти да бъде нащрек. Злоумният принц би могъл да се реши на какво ли не.
Осем дни Кунти и синовете ѝ чакаха в тревога новини за Бхима. Беше непоносимо. Най-сетне, в ранната утрин на деветия ден го видяха затичан към тях, а белите му дрехи се развяваха от вятъра. Той се втурна право към Кунти и се поклони в нозете ѝ. Сълзите ѝ избликнаха неудържимо, когато се наведе да го докосне с благословия. Бхима се изправи в прегръдката на братята си. Благодарейки на Бога, че им го е върнал невредим, те нетърпеливо го заразпитваха къде е бил.
Бхима знаеше всички обстоятелства за това как се бе оказал в реката. Когато дошъл на себе си и се намерил овързан с въжета, той се бе усъмнил в завистливия Дурьодхана. Васуки бе потвърдил подозренията му. Царят на нагите можеше да вижда всичко благодарение на божественото си зрение. Бхима разказа цялата история на своите братя — как бе слязъл в царството на нагите и бе пил раса. Братята разбраха, че макар Кауравите да желаеха смъртта на Бхима, по неведомите пътища на Провидението, той бе постигнат от още по-голям късмет.
Юдхищхира бе поразен от новината за омразата на братовчедите си. Той внимателно обмисли ситуацията. Ако възрастните научеха какво се бе случило, тогава щеше да настане открита вражда между принцовете. Дурьодхана със сигурност щеше да опита да се освободи от тях, колкото е възможно по-скоро. А позицията на Пандавите не бе никак силна. Баща им бе мъртъв, царят беше Дхритаращра. Той обичаше сляпо синовете си и едва ли би застанал на страната на своите племенници срещу собствените си деца. Юдхищхира нареди на братята си да мълчат. Не биваше да казват на никого за случилото се.
Кунти обаче, довери всичко на Видура. Той я посъветва да последва предложението на Юдхищхира. И така, Пандавите не казаха нито дума, но от този ден насетне бяха предпазливи и внимателни към Кауравите, особено към Дурьодхана и Духшасана.