След като Акрура замина, Дхритаращра разсъди над думите му. Вярно бе, че синовете на Панду бяха законните наследници на царството. Това не можеше да се отрече. Очевидно бе, че най-големият от тях, Юдхищхира, имаше качествата да бъде цар. Дхритаращра виждаше колко се отличаваше принцът със своята честност, търпение, доброта и непоколебимо придържане към дълга. Заедно с братята си той бе безспорен любимец на всички. Хората бяха обичали Панду и сега им се струваше, че той се е завърнал сред тях в синовете си. Навсякъде те изразяваха желанието си да видят Юдхищхира коронясан за цар. Дхритаращра бе дочувал разговорите им: „Вече имаме прекрасен принц. Защо слепият Дхритаращра още е на престола? Нека поставим там благочестивия Юдхищхира. Той със сигурност ще бъде добродетелен и великодушен владетел.“
Дхритаращра се посъветва с Бхишма, Видура и брамините. Всички бяха съгласни, че Юдхищхира трябва да бъде провъзгласен за принц-регент. Скоро церемонията бе извършена и народът ликуваше.
Дурьодхана обаче кипеше от негодувание. Как така баща му го бе пренебрегнал и бе издигнал Юдхищхира за регент? Когато Бхима се надсмя над страданието му, правейки го още по-непоносимо, той отиде заедно с Карна и Духшасана при Шакуни, за да измислят начин как да се избавят от Пандавите.
Очите на Шакуни се присвиха, докато Дурьодхана и останалите даваха воля на яростта си. Той допря върховете на пръстите си в размисъл. „Единственият начин“, каза той накрая, „е да бъдат отведени Пандавите далеч от Хастинапура на място, където безпрепятствено да бъдат убити. Трябва така да подготвим нещата, че да изгорят до смърт и това да изглежда като нещастен случай.“
Дурьодхана се засмя, но Карна не бе сигурен. Той не харесваше непочтените методи на Шакуни. „Само страхливецът прибягва до измама и подмолност. Силният мъж предпочита открита битка. След като Пандавите са наши врагове, нека излезем на бойното поле да разрешим спора.“
Шакуни присви устни, после леко се усмихна: „Дете мое, силен си, но неразумен. Явно забравяш за свръхчовешката сила на Бхима. Нима не помниш и случилото се в Кампиля? Всички кауравски принцове, заедно с тебе, не можаха да победят Друпада. А Пандавите успяха, въпреки че бяха едва четирима. Не мисля, че можем да спечелим битка срещу петимата братя. Вслушай се в думите ми.“
Напомнянето за Кампиля смути Карна; той нададе гневен вик. Там ги били победили от засада. Друпада се бил оказал по-силен, отколкото очаквали. Пандавите били имали предимството да се изправят срещу него, след като били узнали истинската му мощ. Следващият път, ако Пандавите се изправят директно срещу Кауравите, ще бъде различно. Карна поклати глава и излезе от стаята с думите: „Правете каквото искате, аз няма да участвам в заговор на страхливци!“
Коварният Шакуни бе обмислил внимателно ситуацията и накара Дурьодхана да отиде при баща си и да настоява Пандавите да бъдат отпратени надалеч. Като знаеше, че Дхритаращра не може да му откаже нищо, Дурьодхана бавно кимна. Той вярваше на преценките на Шакуни. Заедно те уточниха подробностите от плана. После Дурьодхана влезе при царя.
Дхритаращра виждаше омразата на синовете си към Пандавите и знаеше, че изборът на Юдхищхира за пряк наследник е тежък удар за Дурьодхана. Царят обмисляше какво може да направи за синовете си. Той бе разговарял с Шакуни. Като знаеше, че Дхритаращра никога не действа, без да се посъветва, шуреят му предложи да се допита до неговия близък приятел, браминът Каника. Той, бе казал Шакуни, е опитен в държавническото изкуство и политиката. След това лично доведе Каника при Дхритаращра.
Каника каза на царя, че не бива да изпитва угризения да премахне из корен враговете си преди те да са му причинили вреда. „Ако за теб Пандавите са врагове, тогава ги премахни без колебание с всякакви възможни средства.“ Каника го предупреди, че тъй като те са по-силни от синовете му, пряката конфронтация най-вероятно не би имала успех. Затова по-добре би било да се използват заобиколни методи. Междувременно царят трябва да продължава да се преструва на доброжелател на Пандавите, но при първа възможност да нанесе удар.
Дхритаращра благодари на брамина за съвета и го освободи. Известно време остана в усамотение в покоите си. Мисълта да убие синовете на Панду го натъжаваше. Може би имаше някаква друга възможност да ги отстрани от Хастинапура. Докато бяха там, собствените му синове никога нямаше да са щастливи. Дурьодхана не спираше да се оплаква от братовчедите си. Сега управлението отново щеше да премине към наследниците на Панду. Дхритаращра се бе наслаждавал на възможността да заема престола на Хастинапура като световен император. Макар да бе първородният син, а следователно и първи престолонаследник, той бе мислил, че слепотата му завинаги го е лишила от възможността да царува. Но в годините след напускането на Панду той бе привикнал да държи властта. Не му беше лесно да се откаже от нея.
Докато Дхритаращра седеше в затъмнената си стая, при него влезе Дурьодхана. Той чу приближаващите се тежки стъпки на сина си и въздишката му, докато присядаше до него. Дхритаращра с нежност поздрави сина си и го попита какво го измъчва.
„Научавам лоши новини за царството, татко. Гражданите стават неспокойни, искат възможно по-скоро да отстъпиш трона на Пандавите. „За какво ни е сляп цар, след като Юдхищхира вече порасна?“ — така говорят. Не ги е грижа нито за теб, нито за мен.“
Дурьодхана рязко стана и започна да крачи напред-назад сред звъна на златните си украшения, удряйки в дланта си свития си юмрук: „Скоро ще трябва да се подчиняваме на Пандавите. Те ще бъдат царе, а след тях престола ще наследят синовете им, докато нашият род ще потъва в нещастие. Ще изгубим властта и почитта, на които така дълго се радвахме. Нима би могло да има нещо по-болезнено? Мислих дълго как да се избавим от тази беда. Слушай, ще ти обясня плана си.“
Дурьодхана предложи първо Пандавите да бъдат отпратени в някой далечен град. Под предлог, че ги изпращат на почивка, те можеха да заминат за Варанавата, където скоро щеше да се проведе величествен фестивал в чест на Шива. Градът бе прочут със забележителностите си. Несъмнено Пандавите с радост биха го посетили. А след като веднъж си тръгнат от Хастинапура, много вероятно е никога да не се завърнат.
Дхритаращра веднага разбра какво намеква синът му. Нима би могъл да се съгласи? „Панду винаги е бил добродетелен“, каза той. „Не го интересуваха богатствата. Благородният ми брат винаги ми е бил верен. Даде ми всичко, включително и това обширно и процъфтяващо царство. Как бих могъл да сторя зло на децата му?“
Дхритаращра добави още и че хората обичат Пандавите и биха се разгневили, ако ги отпратят. Възможно бе дори да се разбунтуват и да ги свалят от власт. Със сигурност и Бхишма, и останалите старши Куру щяха да подкрепят Пандавите.
Дурьодхана бе подготвен за тези възражения. Той обясни, че преди да отпратят Пандавите надалеч, Кауравите трябва да опитат да привлекат благоразположението на народа. Като раздадат богатства и почести, те трябваше да спечелят любовта и верността им. А после, в отсъствието на Пандавите, би било възможно Дурьодхана да стане цар. Принцът продължи: „След като веднъж укрепя позицията си в Хастинапура, Кунти и синовете ѝ могат дори да се върнат. Не се безпокой за тяхното благополучие.“
Дхритаращра се изправи и се наклони към сина си: „Точно такива мисли минаваха и през моя ум, но не им давах глас, защото са греховни. Все още имам съмнения. Как предлагаш да се отнесем с Бхишма, Видура, Дрона и Крипа? Те обичат Пандавите като родни синове.“
Дурьодхана се подсмихна: „Бхишма ще запази неутралитет както винаги. Синът на Дрона е мой предан поддръжник. Баща му никога няма да тръгне срещу него. Дрона е женен за сестрата на Крипа, затова и подкрепата на Крипа е сигурна. Видура е единственият, на когото не можем да имаме доверие — той със сигурност ще вземе страната на Пандавите — но какво може да направи сам?“
Дурьодхана молеше баща си да даде съгласието си. Ако позволяха на Пандавите да останат в Хастинапура, щеше да му е трудно да продължи да живее. Сърцето му изгаряше и дните му минаваха в постоянна тревога.
Дхритаращра бе раздвоен. Известно време той седя и въздиша, но най-накрая даде съгласието си. Та нали в крайна сметка всичко беше в ръцете на Провидението. Нима би могъл той, обикновеният смъртен, изпълнен с желания и страхове, да направи нещо против волята на съдбата? Царят повика слугите си и се оттегли за през нощта.