Пандавите заживяха щастливо в Хастинапура. Те си играеха със стоте сина на Дхритаращра, които всички бяха започнали да наричат Каурави. Синовете на Панду превъзхождаха Кауравите във всичко: и по сила, и по знания, и по умения в боравенето с оръжия. Бхима беше несравнимо силен и се забавляваше да побеждава Кауравите в боричканията. Никой не можеше да му излезе насреща. Буйният син на Ваю притежаваше непобедимата мощ на божествения си баща. В бой и борба бе недостижим и с лекота посрещаше атаките на всевъзможен брой Каурави. От момчешка закачливост той често се шегуваше с тях и се присмиваше на гнева им, когато безсилно се опитваха да му отвърнат.
За Дурьодхана силата и лудориите на Бхима бяха особено нетърпими. Като първороден син на слепия цар, Дурьодхана се бе наслаждавал на най-големия престиж в династията. Възрастните Куру го бяха отгледали грижливо, обучавайки го в изкуството на царуването, мислейки за него като за възможен бъдещ император на света. Загрижени за лошите поличби, съпътстващи раждането му, те с изключително внимание се бяха постарали да го обучат в нравствените принципи. Принцът беше едновременно силен и способен във всички сфери на бойното изкуство и политиката, и бе свикнал да бъде център на вниманието в царския дворец още от раждането си. Когато Пандавите дойдоха, обаче, всичко това се промени. Синовете на Панду бяха фини, скромни и предани към по-възрастните. Те скоро станаха много скъпи на Бхишма, на Видура и на останалите старейшини на Куру. Поведението на Пандавите бе жадувана промяна на фона на Дурьодхана и братята му, които бяха егоцентрични, високомерни и често безочливи. Дурьодхана много скоро пламна от ненавист към петимата си братовчеди; завистта му се разгоря като пожар, полят с масло, от лудориите на Бхима.
След поредния ден, изпълнен с унижения от ръцете на Бхима, Дурьодхана чувстваше, че не издържа повече. Той каза на Духшасана, следващият по големина брат от Кауравите: „Скъпи ми братко, този Бхима е като постоянен трън в очите ни. Предизвиква ни до един и ни разхвърля и стоте на всички страни, като че сме слама. Не можем да го победим в нищо. Дори в яденето ни засрамва като поглъща колкото двайсет от нас едновременно. Трябва да измислим нещо, с което да обуздаем гордостта му.“
Очите на Дурьодхана се присвиваха, докато говореше. Намеренията му бяха зли. Принцът имаше склонност да действа порочно, а вуйчо му Шакуни, който се бе заселил в Хастинапура, го поощряваше. Макар да не бе дал външен израз на чувствата си, принцът на Гандхара бе оскърбен от решението на Бхишма да вземе сестра му за слепеца Дхритаращра, вместо за Панду. Той чакаше възмездие. Зает с дворцови интриги, Шакуни търсеше начин да отмъсти на Бхишма. Да навреди на Пандавите, които очевидно бяха скъпи на стареца, му се струваше нелоша възможност. Разбира се, по този начин той би подпомогнал и синовете на сестра си. Дурьодхана беше охотен съучастник. Принцът приемаше злобния си вуйчо като учител. Когато беше дошъл да се оплаче от Бхима, за Шакуни не бе никак трудно да го убеди да причини нещо ужасно на този Пандава.
Дурьодхана разкри замисъла си на Духшасана: „Утре ще сервирам на Бхима обилно, отровно угощение. Когато загуби съзнание, след като е погълнал всичко, ще завържа ръцете и краката му и ще го блъсна в Ганг. Ако Бхима бъде убит, останалите братя ще са безпомощни. Лесно ще се справим с тях. Така претенцията ми за трона ще е неоспорвана.“
Духшасана се усмихна в знак на съгласие. Той също намираше поведението на Бхима за непоносимо и също като Дурьодхана считаше, че престижът му в двореца Куру е пострадал след пристигането на Пандавите. Той прегърна брат си през раменете и двамата заедно се върнаха в двореца, смеейки се по горската пътека.
На следващата сутрин Дурьодхана предложи на останалите принцове да отидат на реката да си поиграят във водата. Скоро всички се качиха на бляскавите си колесници, широки като градове, с тътнещи като гръмотевични облаци колелета, оставящи след себе си мъгла от прах. Когато стигнаха до речния бряг, силноръките младежи наскачаха от колесниците в смях и шеги и влязоха в широкия павилион за забавления, който Дхритаращра им бе построил.
Елегантният дворец бе изграден от бял мрамор и се издигаше на седем етажа. Разноцветни знамена се развяваха от високите златни пилони на покрива. Дворецът бе изпълнен с десетки луксозни стаи, всяка от които обзаведена с вкус, украсена с гоблени и изящни картини, с мебели от корал и слонова кост, обсипани със скъпоценни камъни и постлани със златисти възглавници. Дворцови музиканти и танцьорки чакаха отстрани, готови да забавляват принцовете, а стотици отбрани царски телохранители се грижеха за тяхната защита.
След като всички влязоха вътре, Дурьодхана ги покани да се насладят на пищното пиршество, което бе подготвил за тях. Той ги преведе през двореца към вътрешните градини. Младежите с наслада разглеждаха големите езера, с нацъфтели червени и сини лотоси, обградени с меки, тревисти брегове. Кристални водопади се сипеха в звънливи звуци, смесващи се с песните на пъстри, екзотични птици. Упоителният аромат на много цъфтящи храсти изпълваше въздуха. На тревата бяха подредени в редици красиви възглавници, а слугите стояха и чакаха да сервират храната.
Дурьодхана си избра място до Бхима и заповяда на прислужниците да поднесат блюдата. Ястията бяха превъзходни. Дурьодхана лично бе сложил отрова в храната, донесена за Бхима. Той му поднесе чинията с преструвка на обич и започна да го храни със собствената си ръка. Без да подозира нищо, наивният Бхима погълна обичайните количества. Дурьодхана се топеше вътрешно от радост, като гледаше как Бхима лакомо изяжда отровните торти, кексове, кремове, питиета и всичко останало.
Когато приключиха с пиршеството, Дурьодхана предложи всички да слязат на реката да се позабавляват. Младежите радостно се затичаха към водата. Те се боричкаха и се търкаляха по брега, блъскайки се един друг в чистите сини води на реката. Както обикновено, Бхима бе най-енергичният. Отровата като че ли не му беше подействала. Този принц, извисяващ се с цяла глава над връстниците си, нямаше равен в борбата. Всеки, който се доближеше до него, се оказваше вдигнат във въздуха и хвърлен във водата. Бхима се гмуркаше и правеше огромни вълни, вършеейки с ръце, а после игриво дръпваше останалите принцове под повърхността.
Късно следобед момчетата започнаха да се изморяват. Те излязоха от водата, облякоха се в бели дрехи, украсени със златни орнаменти, и изтощени поеха към двореца, в който щяха да прекарат нощта.
Бхима бе погълнал такова количество отрова, колкото бе достатъчно да убие стотина мъже, но този син на бога на вятъра започна да усеща ефектите ѝ едва вечерта. С падането на нощта толкова му се доспа, че той реши да полегне, за да си почине край реката и постепенно потъна в дълбок сън.
Когато останалите принцове се върнаха в двореца, Дурьодхана съзря своя шанс. Той бе помислил, че отровата не е подействала, но като видя, че Бхима най-сетне е изгубил съзнание, радостно потри длани. Заедно с Духшасана завързаха ръцете и краката на Бхима със здрави въжета. Озъртайки се крадешком, братята бързо търкулнаха лишения от съзнание принц в реката.