През последвалите седмици Дурьодхана и братята му постепенно започнаха да печелят народа. Те щедро раздаваха богатства и почести и осигуряваха на гражданите всевъзможни развлечения и удоволствия. Министрите на Дхритаращра не спираха да говорят в двореца за Варанавата, както бяха инструктирани от царя. Пандавите ги слушаха как описват красотите на града: „Скоро ще започне фестивалът Пашупата. Шествието е несравнимо с никое друго по света. Украсите, скъпоценностите, съкровищата и забавленията са радост за сърцето.“
Младите принцове бяха заинтригувани. Когато Дхритаращра видя, че любопитството им нараства, той каза: „Напоследък слушам много за Варанавата. Струва ми се, че на вас, момчета, много ще ви хареса да посетите този град. Защо не направите официално посещение? Раздайте милостиня на народа и си отдъхнете. След като прекарате добре там, може да се върнете, когато решите.“
Юдхищхира се вгледа внимателно в слепия монарх. Защо не изпрати собствените си синове във Варанавата? Юдхищхира бе забелязал необичайна доброта, която Дурьодхана проявяваше напоследък към хората и знаеше, че замисля някакъв заговор. Но се чувстваше безпомощен. Той реши, че е най-добре да последва предложението на царя. Позицията им не бе силна. Пандавите имаха малко приятели и поддръжници, а царските синове винаги бяха склонни да им сторят зло по всеки възможен начин. Може би щеше да е по-добре да бъдат известно време далеч от Хастинапура.
Бе определен ден за заминаването на Пандавите. Дурьодхана едва успяваше да скрие радостта си. Той веднага започна да подготвя плана, като повика доверения си съветник, Пурочана. Като го хвана под ръка, принцът каза: „Този свят с всичките му съкровища е толкова твой, колкото е и мой. Трябва да действаш така, че да ги опазиш. Ти си най-довереният ми поддръжник. Аз напълно завися от тебе. Слушай ме сега, ще ти кажа какво трябва да свършиш, и то тайно. Не повтаряй пред никого онова, което ще ти кажа.“
Дурьодхана поиска от Пурочана да замине незабавно за Варанавата. С помощта на умели и доверени занаятчии, той трябваше да построи там просторна къща за Пандавите. Сградата щеше да бъде елегантна и богато обзаведена, но изградена изцяло от запалителен материал. „Смесете гхи и масло с пръст и обилно количество шеллак. Измажете стените с тази мазилка, а отгоре внимателно ги боядисайте. След това изпълнете къщата с аромати, така че никой да не заподозре нищо.“
Принцът също така нареди на Пурочана да наслага навсякъде делви с масло и гхи. Искаше да е сигурен, че сградата ще изгори до основи за няколко минути. После Дурьодхана разкри целия план, който бе измислил с Шакуни. Пурочана трябваше да посрещне Пандавите още щом пристигнеха във Варанавата. След това трябваше да ги покани в къщата им, като ги увери, че е специално построена за тях по заповед на царя. Пурочана щеше да живее заедно с тях, за да намали подозренията им. И в миг, в който най-малко очакваха това, трябваше да подпали къщата, докато спят.
Дурьодхана хвана ръката на своя министър: „Всичко зависи от тебе, Пурочана. Знай, че ще те възнаградя с несметни богатства, ако направиш това за мен. Тръгвай веднага, защото Пандавите ще пристигнат скоро.“
Пурочана обеща да изпълни всичко, което му бе наредено. Като събра нужните му хора, той незабавно замина за Варанавата с бърза колесница, теглена от магарета. А щом пристигнаха, веднага започнаха строежа на къщата.
В деня на заминаването си, Пандавите отидоха да се поклонят пред по-възрастните. Те докоснаха нозете на Бхишма и Дхритаращра и с любов прегърнаха онези, които им бяха равни. Сбогувайки се с дамите, те почтително ги обиколиха с допрени длани, а после се качиха на красивите си златни колесници. Хората се тълпяха наоколо им, докато се приготвяха да заминат, а след това последваха колесниците, които бавно напускаха града. Младите принцове си тръгваха с тъга от дома и близките си. Виждайки тъгата им, някои от хората заговориха. Един брамин каза: „Цар Дхритаращра не е безпристрастен. Той предпочита синовете си пред тези праведни принцове. Синовете на Панду никога не биха извършили грях. Те са безупречни и чисти и не заслужават да бъдат отпратени.“ Някои от хората порицаваха Бхишма, че позволява това да се случи, други укоряваха слепия цар и синовете му. Мнозина заявиха, че по-скоро биха отишли с Пандавите във Варанавата, отколкото да останат при коравосърдечния монарх.
Юдхищхира ги спря: „Царят е наш баща, наставник и висшестоящ. Той винаги заслужава почитта ни и трябва да му се подчиняваме безпрекословно. Такова е вечното напътствие в писанията; нека му се покорим с умиротворен ум.“ Когато настане време — каза той — хората биха могли да отдадат служене на него и братята му по друг начин. Тогава гражданите обиколиха почтително колесниците и си тръгнаха със сълзи на очи.
Когато Пандавите стигнаха до края на града, те срещнаха Видура. Той бе узнал за плановете на Дурьодхана от дворцовите си шпиони. Видура искаше да предупреди Юдхищхира, без никой друг да разбере посланието му. Като застана пред принца, който все още бе наобиколен от тълпи народ, той заговори на езика на горските племена. Изразявайки се загадъчно и неясно, Видура каза: „Човек, който знае, че съществуват оръжия, способни да съсекат тялото, макар и да не са направени от метал, няма да пострада от тях. Той ще оцелее, защото разбира, че онзи, който поглъща дървета и треви, не достига до обитателите на горските бърлоги. Винаги бди! Който постоянно владее сетивата си, не може да бъде победен от никакъв враг.“
Видура говори няколко минути и Юдхищхира, който знаеше различни езици, разбра смисъла, въпреки че посланието беше неразбираемо за останалите. Когато Видура свърши, Юдхищхира отговори: „Разбирам.“ Видура се усмихна, почтително обиколи принцовете и, след като се сбогува, се върна в дома си.
По пътя към Варанавата Кунти попита Юдхищхира какво му бе казал Видура. Принцът обясни, че Видура ги е предупредил, че къщата им във Варанавата ще бъде подпалена. Бе казал също, че начинът да се спасят ще им бъде разкрит. „Накрая мъдрият Видура добави, че онзи, който умее да се владее, ще наследи земята.“
Когато гражданите на Варанавата научиха, че прославените братя Пандави приближават града им, те наизлязоха с хиляди да ги посрещнат. Хората видяха Юдхищхира да води братята си, както Индра води обитателите на рая. Те почетоха и поздравиха принцовете и ги въведоха в града си сред звуци от тромпети, барабани и раковини. Ликуващи викове изпълваха въздуха, докато братята бавно минаваха по пътя. Достигайки централната улица на града, Пандавите слязоха от колесниците си и най-напред отидоха да се видят с брамините; след това се срещнаха с градската управа, с воините, с търговците, а накрая и със занаятчиите и прислужниците.
След като приветствията приключиха, Пандавите бяха приети за гости на един от главните управници на града. Като помнеха предупреждението на Видура, без да знаят какво да очакват, те останаха там десет дни. Тогава Пурочана ги извести, че собствената им резиденция е готова. Той лично въведе принцовете и Кунти в сградата, наречена „Благословената къща“. Докато влизаха, Юдхищхира каза тихо на Бхима: „От миризмата разбирам, че тази къща е построена от шеллак и други запалителни материали, просмукани с масло и гхи. Без съмнение Пурочана възнамерява да ни изгори живи тук. Всичко е точно както ми каза Видура. Вероятно Дурьодхана е поверил на Пурочана задачата да ни убие.“
Бхима отговори: „Тогава защо да живеем в този смъртоносен капан? Нека се върнем, където бяхме досега.“
Юдхищхира не считаше идеята на Бхима за разумна: „Ако дадем повод на Пурочана да мисли, че го подозираме, той може да опита какво ли не, за да ни убие. Очевидно той е безскрупулен и е готов на всичко, за да изпълни заповедта на злия Дурьодхана. Не бива по никакъв начин да показваме, че знаем за злокобните му намерения.“
След като Пурочана се оттегли, братята започнаха да обсъждат ситуацията открито. Юдхищхира каза, че трябва да прокопаят тунел под къщата, за да могат да избягат, когато удари часът. Такова беше напътствието на Видура. Бхима и Арджуна не разбираха защо трябва да живеят в страх от Дурьодхана. Защо да не го предизвикат открито? Бхима беше особено разгневен, спомняйки си опитите на Дурьодхана да го отрови. Той удари бицепсите си и каза заплашително: „Само ми заповядай, скъпи братко, и начаса ще унищожа Кауравите с голи ръце!“
Успокоявайки разгневения си брат, Юдхищхира отговори: „Не, не бива сега да предизвикваме Кауравите. Позицията ни не е равна с тяхната. Те са сто, а ние сме петима. Притежават положение, власт, приятели, съюзници и богатство. Дхритаращра никога няма да се откаже от синовете си, а Бхишма и Дрона винаги ще подкрепят царя. Не можем да се конфронтираме с Куру директно.“
Близнаците предложиха незабавно да напуснат Варанавата. Юдхищхира отново не беше съгласен: „Ако разбере, че сме избягали, Дурьодхана ще разпрати шпиони да ни намерят и да ни убият по какви ли не коварни начини.“
Юдхищхира реши, че най-надеждно е да продължат да живеят в къщата от шеллак, без да дават израз, че знаят за опасността. Винаги нащрек, те трябваше междувременно да подготвят тунел за бягство под къщата. Освен това щяха да прекарват дните си уж ловувайки из горите, а всъщност в търсене на път, който да ги изведе далеч от града. Когато Пурочана опожареше къщата, те щяха да тръгнат без никой да разбере. Дурьодхана щеше мисли, че са мъртви и нямаше да ги преследва.
Братята му се съгласиха. Заедно претърсиха къщата, за да намерят най-подходящото място за тунела. В това време пристигна човек, който се представи за приятел на Видура. Той каза на Юдхищхира, че е опитен миньор, изпратен от Видура с вестта, че в някоя от нощите на новолунието Пурочана планира да запали къщата.
Юдхищхира внимателно се вгледа в човека. Не беше ли това поредното коварство на Дурьодхана? Миньорът го увери в противното, споменавайки разговора с Видура на наречието на горските племена. Тогава Юдхищхира го прие топло и отговори: „Благородният Видура винаги ни закриля. Какво щастие е, че те е изпратил тук. Злият и порочен Дурьодхана е наредил да ни построят къща от всевъзможни запалителни материали. Използвайки богатството и съюзниците си, той ни преследва неумолимо.“
Миньорът каза, че ще започне работата по подземния тунел веднага. Той започна да копае от средата на къщата, прикривайки грижливо отвора с дъски и големи килими.
Докато миньорът работеше, Пандавите прекарваха дните си, бродейки из околните гори. Те скоро откриха пътека, извеждаща далеч от Варанавата през джунглата. Живеейки в къщата, братята даваха вид пред Пурочана, че са спокойни и щастливи, за да не събудят подозренията му, но нощем спяха въоръжени, а един от тях винаги бдеше, за да не би Пурочана да предприеме неочакван ход. Никой освен миньора не знаеше за плановете им.
Така изминаха няколко месеца. Пурочана беше спокоен, мислейки, че Пандавите не се досещат за намеренията му. Когато Юдхищхира видя, че министърът не подозира нищо и им се доверява напълно, той каза на братята си: „Нека изпреварим Пурочана преди да е успял да осъществи своя план. По-добре сами да запалим къщата и да избягаме.“
Тунелът беше завършен. Според Юдхищхира надеждата им бе в това да накарат Дурьодхана да мисли, че планът му е успял. Това би им позволило да избягат, без да бъдат преследвани. А после щяха да имат време да премислят следващата си стъпка. Като обсъдиха всичко внимателно, братята решиха, че ще запалят къщата следващата нощ.